Путин и Макрон - враговете на Северна Македония
Тези дни най-накрая имаше положителни вести за Северна Македония, затова и за България.
Един път, през вчерашния ден посланиците на страните членки на НАТО подписаха Протокола за присъединението на западната ни съседка към Алианса. Официалното приемане на Скопие се чака да се случи до една година приблизително (може да е належащо и по-малко, и повече време), в рамката на която протоколът би трябвало да бъде утвърден от парламентите на останалите страни членки на Северноатлантическия алианс.
Дотук обаче се стигна едвам откакто гръцкият парламент поддържа, въпреки и с доста нежно болшинство, съглашението от Преспа, разрешаващо разногласието за името на Република Македония сред Скопие и Атина. Преди това същото направиха и народните представители от Народното събрание на западната ни съседка.
Втори път, защото министър председателите на България и Северна Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев - са се разбрали да работят в посока на премахването на вносните мита в търговията сред двете страни. С оглед на това, че Северна Македония не е член на Европейски Съюз, а България е, заради което страната ни извършва митническия режим на съюза по отношение на трети страни, които не са част от общността, то с цел да отпаднат митата сред София и Скопие, ще е нужна зелена светлина от Европейски Съюз. А това би трябвало да не изисква кой знае какви дипломатически старания, имайки поради, че Скопие към този момент е подписало Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, което подсигурява преференциални търговски условия на страната с страните от Съюза (т.е. в това число има отчасти отпаднали мита).
Едно цялостно унищожаване на митата сред Северна Македония и Европейски Съюз, в това число България, би било второто най-полезно нещо след отхвърлянето на визовия режим сред страната и страните от съюза. Т.е. след премахването на преградите пред хората, разумно е да отпаднат и тези сред стоките. Това е закономерно разследване на вероятно участие на Северна Македония в единния пазар на Европейски Съюз, когато ще отпаднат и рестриктивните мерки пред услугите и капиталите, само че България може да изпревари събитията, правейки по този начин, че да сътвори оста София - Скопие преди още да се е случила тази сред Скопие и Брюксел.
Това и ще е дословният смисъл на концепцията, че пътят на Северна Македония към Европейски Съюз минава през България.
И макар че пред западната ни съседка се открива късмет за оптимистичен сюжет, вероятността пред участието й в НАТО и Европейски Съюз не е обезателно безпроблемна. И в случай че към този момент е снет гръцкият фактор, който дълги години стоеше като съществена спирачка пред участието на Северна Македония в двата упоменати съюза, то това не значи, че не са налице други фактори, които имат ресурса да попречват интеграция на страната в района, в Европа и оттатък нея.
При това тук става дума за субекти, чиято мощ е по-голяма от сбора на македонския възторг (ако е налице такъв) и на българското доброжелателство и поддръжка. Става дума за двама водачи от интернационалната сцена, които, въпреки и по разнообразни аргументи, биха предпочели да не виждат Северна Македония интегрирана в европейските и евро-атлантическите структури.
Първият от тях е съветският президент Владимир Путин. Едва ли има смисъл да се оригиналничи по тематиката за какво увеличението на наличието на НАТО на Западните Балканите е в ущърб на съветския интерес (макар този район да не е от толкоз значим порядък за Русия колкото е прибалтийския). Логично на този декор, не бе учудваща сериозната съветска реакция по отношение на Споразумението от Преспа, което Москва даже има предпочитание да отнесе до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (където Русия е непрекъснат член с правото да постанова вето). И без това, в лицето на Зоран Заев, който размени на премиерското място близкия до съветската страна Никола Груевски, Москва установи кадрова смяна, която, в случай че се удължи във времето, може да докара до загуби на съветското въздействието (не толкоз върху страната, колкото по отношение на ръководещия я елит).
А в случай че към приближаващото се участие на Северна Македония в НАТО прибавим и към този момент наличното такова на Албания, Черна гора и Хърватия, ще забележим, че съветското въздействие в района намира все по-малко пространство за изява (поне на теория).
На процедура Москва към този момент не може да употребява македонско-гръцкия спор за името на западната ни съседка, с цел да спъва интеграцията на Северна Македония в НАТО.
Русия, наподобява, търпи ограничавания и по други две линии в района. Едната е усилващият се евро-атлантически напън против Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина. Другата касае Сърбия: свободното комерсиално съглашение сред страната и Евразийския стопански съюз, лидиран от Русия, което се очакваше да бъде официализирано при скорошната аудиенция на Путин в Белград, по този начин и не бе подписано.
За Москва обаче остава утехата, че към момента ще може да експлоатира различен източник за напрежение в района - връзките сред Сърбия и Косово.
Ако обаче политиката на Владимир Путин във връзка с Северна Македония и Западните Балкани да е прозаична, то това не е казусът на другия фактор, който, въпреки и с радикално друга мотивация, също не изгаря от предпочитание да види западната ни съседка интегрирана в Европейски Съюз (а в НАТО можело). Това е френският държавен глава Емануел Макрон.
Ако в гледната точка на съветския политически хайлайф е налице схващането, че един съюз е толкоз по-силен, колкото е по-голям, то съгласно настоящото френско разбиране е тъкмо противоположното - размера е мудност, неустойчивост и накърнимост.
Оттук и трите съществени призми, през които Макрон мисли Европейски Съюз: (1) съюзът не би трябвало да се разширява; (2) към този момент стигнал тавана на признати страни членки, съюзът би трябвало да построи свое ядро и своя външна страна, тъй че периферията да не бави ядрото; (3) Ядрото ще върви към ускорена федерализация (включително с общи бюджети и министри), а връзката му с периферията ще е от по-хлабав тип (евентуално може да включва обща защита, само че не и обща прокуратура).
В тази френска визия, която, несъмнено, не се изрича обезателно на глас, за Северна Македония в Европейски Съюз място няма (така както и за редица страни от Централна и Източна Европа). Това е визия за " накълцан " Европейски Съюз, която по-скоро би се харесала на съветската страна. Ето по какъв начин френският президент и неговата визия за Европа на няколко скорости по-скоро обслужва ползите на съветския му сътрудник.
Да, правилно е, че Макрон поддържа Споразумението от Преспа. Но френският президент виждаше в него не обезателен бонус за Европейски Съюз, а просто породен негатив за Русия. Макрон надали желае за Северна Македония роля, по-голяма от участието й в НАТО (където отговорността ще падне по-скоро върху Съединени американски щати, в сравнение с върху Франция). Но да влезе в Европейски Съюз страна, която занапред има да прави дълбоки и мъчителни новаторски старания, то това би било еквивалентно на издишания въздух, който обаче няма да направи балона още по-голям, а напряко ще го спука. В тази тенденция мисли френският държавен глава.
За страдание, пътят пред Северна Македония в никакъв случай не е бил лек. Но пък въпреки това, западната ни съседка е успявала да преодолява и надалеч по-големи провокации, в сравнение с съставляват упоритостите на Путин и Макрон.
Все отново не забравяйте, че Англия се отмести от Европейски Съюз, с цел да може Северна Македония да се побере там. Или по истинските думи на Зоран Заев:
" Ние сакаме да бидеме земја дел од ЕУ, а прочее еве и Британија ни ослободи место с цел да можеме ние да заземеме место во ЕУ ".
Държава с такова световно въодушевление не може да бъде спряна от никой различен по пътя й към НАТО и Европейски Съюз, с изключение на от самата себе си.
Един път, през вчерашния ден посланиците на страните членки на НАТО подписаха Протокола за присъединението на западната ни съседка към Алианса. Официалното приемане на Скопие се чака да се случи до една година приблизително (може да е належащо и по-малко, и повече време), в рамката на която протоколът би трябвало да бъде утвърден от парламентите на останалите страни членки на Северноатлантическия алианс.
Дотук обаче се стигна едвам откакто гръцкият парламент поддържа, въпреки и с доста нежно болшинство, съглашението от Преспа, разрешаващо разногласието за името на Република Македония сред Скопие и Атина. Преди това същото направиха и народните представители от Народното събрание на западната ни съседка.
Втори път, защото министър председателите на България и Северна Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев - са се разбрали да работят в посока на премахването на вносните мита в търговията сред двете страни. С оглед на това, че Северна Македония не е член на Европейски Съюз, а България е, заради което страната ни извършва митническия режим на съюза по отношение на трети страни, които не са част от общността, то с цел да отпаднат митата сред София и Скопие, ще е нужна зелена светлина от Европейски Съюз. А това би трябвало да не изисква кой знае какви дипломатически старания, имайки поради, че Скопие към този момент е подписало Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, което подсигурява преференциални търговски условия на страната с страните от Съюза (т.е. в това число има отчасти отпаднали мита).
Едно цялостно унищожаване на митата сред Северна Македония и Европейски Съюз, в това число България, би било второто най-полезно нещо след отхвърлянето на визовия режим сред страната и страните от съюза. Т.е. след премахването на преградите пред хората, разумно е да отпаднат и тези сред стоките. Това е закономерно разследване на вероятно участие на Северна Македония в единния пазар на Европейски Съюз, когато ще отпаднат и рестриктивните мерки пред услугите и капиталите, само че България може да изпревари събитията, правейки по този начин, че да сътвори оста София - Скопие преди още да се е случила тази сред Скопие и Брюксел.
Това и ще е дословният смисъл на концепцията, че пътят на Северна Македония към Европейски Съюз минава през България.
И макар че пред западната ни съседка се открива късмет за оптимистичен сюжет, вероятността пред участието й в НАТО и Европейски Съюз не е обезателно безпроблемна. И в случай че към този момент е снет гръцкият фактор, който дълги години стоеше като съществена спирачка пред участието на Северна Македония в двата упоменати съюза, то това не значи, че не са налице други фактори, които имат ресурса да попречват интеграция на страната в района, в Европа и оттатък нея.
При това тук става дума за субекти, чиято мощ е по-голяма от сбора на македонския възторг (ако е налице такъв) и на българското доброжелателство и поддръжка. Става дума за двама водачи от интернационалната сцена, които, въпреки и по разнообразни аргументи, биха предпочели да не виждат Северна Македония интегрирана в европейските и евро-атлантическите структури.
Първият от тях е съветският президент Владимир Путин. Едва ли има смисъл да се оригиналничи по тематиката за какво увеличението на наличието на НАТО на Западните Балканите е в ущърб на съветския интерес (макар този район да не е от толкоз значим порядък за Русия колкото е прибалтийския). Логично на този декор, не бе учудваща сериозната съветска реакция по отношение на Споразумението от Преспа, което Москва даже има предпочитание да отнесе до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (където Русия е непрекъснат член с правото да постанова вето). И без това, в лицето на Зоран Заев, който размени на премиерското място близкия до съветската страна Никола Груевски, Москва установи кадрова смяна, която, в случай че се удължи във времето, може да докара до загуби на съветското въздействието (не толкоз върху страната, колкото по отношение на ръководещия я елит).
А в случай че към приближаващото се участие на Северна Македония в НАТО прибавим и към този момент наличното такова на Албания, Черна гора и Хърватия, ще забележим, че съветското въздействие в района намира все по-малко пространство за изява (поне на теория).
На процедура Москва към този момент не може да употребява македонско-гръцкия спор за името на западната ни съседка, с цел да спъва интеграцията на Северна Македония в НАТО.
Русия, наподобява, търпи ограничавания и по други две линии в района. Едната е усилващият се евро-атлантически напън против Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина. Другата касае Сърбия: свободното комерсиално съглашение сред страната и Евразийския стопански съюз, лидиран от Русия, което се очакваше да бъде официализирано при скорошната аудиенция на Путин в Белград, по този начин и не бе подписано.
За Москва обаче остава утехата, че към момента ще може да експлоатира различен източник за напрежение в района - връзките сред Сърбия и Косово.
Ако обаче политиката на Владимир Путин във връзка с Северна Македония и Западните Балкани да е прозаична, то това не е казусът на другия фактор, който, въпреки и с радикално друга мотивация, също не изгаря от предпочитание да види западната ни съседка интегрирана в Европейски Съюз (а в НАТО можело). Това е френският държавен глава Емануел Макрон.
Ако в гледната точка на съветския политически хайлайф е налице схващането, че един съюз е толкоз по-силен, колкото е по-голям, то съгласно настоящото френско разбиране е тъкмо противоположното - размера е мудност, неустойчивост и накърнимост.
Оттук и трите съществени призми, през които Макрон мисли Европейски Съюз: (1) съюзът не би трябвало да се разширява; (2) към този момент стигнал тавана на признати страни членки, съюзът би трябвало да построи свое ядро и своя външна страна, тъй че периферията да не бави ядрото; (3) Ядрото ще върви към ускорена федерализация (включително с общи бюджети и министри), а връзката му с периферията ще е от по-хлабав тип (евентуално може да включва обща защита, само че не и обща прокуратура).
В тази френска визия, която, несъмнено, не се изрича обезателно на глас, за Северна Македония в Европейски Съюз място няма (така както и за редица страни от Централна и Източна Европа). Това е визия за " накълцан " Европейски Съюз, която по-скоро би се харесала на съветската страна. Ето по какъв начин френският президент и неговата визия за Европа на няколко скорости по-скоро обслужва ползите на съветския му сътрудник.
Да, правилно е, че Макрон поддържа Споразумението от Преспа. Но френският президент виждаше в него не обезателен бонус за Европейски Съюз, а просто породен негатив за Русия. Макрон надали желае за Северна Македония роля, по-голяма от участието й в НАТО (където отговорността ще падне по-скоро върху Съединени американски щати, в сравнение с върху Франция). Но да влезе в Европейски Съюз страна, която занапред има да прави дълбоки и мъчителни новаторски старания, то това би било еквивалентно на издишания въздух, който обаче няма да направи балона още по-голям, а напряко ще го спука. В тази тенденция мисли френският държавен глава.
За страдание, пътят пред Северна Македония в никакъв случай не е бил лек. Но пък въпреки това, западната ни съседка е успявала да преодолява и надалеч по-големи провокации, в сравнение с съставляват упоритостите на Путин и Макрон.
Все отново не забравяйте, че Англия се отмести от Европейски Съюз, с цел да може Северна Македония да се побере там. Или по истинските думи на Зоран Заев:
" Ние сакаме да бидеме земја дел од ЕУ, а прочее еве и Британија ни ослободи место с цел да можеме ние да заземеме место во ЕУ ".
Държава с такова световно въодушевление не може да бъде спряна от никой различен по пътя й към НАТО и Европейски Съюз, с изключение на от самата себе си.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ